Тибетската медицина – теория, история, практика

shutterstock_137673047_1

Тибетската медицина е една от най-древните медицински системи, които са се запазили и до днес. Представлява комплекс от традиционни знания за устройството на човешкото тяло, неговите болести и начините на лечение. В основата си съдържа методи за възстановяване и подмладяване на организма.

Съгласно традиционното разбиране на тибетската медицина, човешкото тяло е съвкупност от три жизнени начала (конституции) – вятър, жлъчка и слуз. Във всяко живо същество тези три начала са представени в уникална комбинация в количествено отношение. Всеки човек се ражда с определена конституция, т.нар. рождена конституция. С течение на времето, в резултат на начина на живот, може да възникне дисбаланс в организма, който се проявява в излишък или недостиг на определено жизнено начало. Задачата на тибетската медицина е да възстанови първоначалния баланс в тялото. За тази цел се използват различни методи за поставяне на диагноза, а също и за лечение. Методите, използвани в тибетската медицина, се делят на диагностика по пулса, диагностика по урината, изследване на външното състояние на тялото и въпроси.

Диагностика по пулса. На практика във всички древни медицински системи, които познаваме днес, диагностиката по пулса се е съхранила като основен метод за установяване на състоянието на организма. В тибетската медицина, аюрведа и китайската традиционна медицина пулсът се изследва по лъчевата артерия, в областта на китката. Докторът получава информация за състоянието на организма, напипвайки определени точки върху артерията, които отговарят на всички органи в организма. Той използва определена сила при натиск и на база на съпротивлението, което получава от артерията, извършва диагностиката. Има 3 основни типа пулс, които не са свързани с органите, а именно – женски, мъжки и бодхисатва (неутрален). Знаейки, основния тип пулс, който е присъщ на определен индивид, може да се направи предположение за характера на пациента, неговите навици и способности. По пулса може да се определи дори полът на неродено дете. След това, докторът съсредоточава вниманието си върху шест точки, като определя съпротивлението на кръвта във всяка една от тях и на базата на това си съставя картина за възможните патологии при различните органи. По този начин, по време на пулсовата диагностика, докторът получава изчерпателна информация за 12-е органа на пациента.

Диагностика по урината. Един от уникалните методи за диагностика, присъщ изключително на тибетската медицина, е диагностиката по урината. Чрез изследване на събраната сутрешна урина, докторът получава информация както за общото състояние на пациента, така и за основната конституция, преобладаваща в тялото, за наличие на болест, за различните органи. По урината може да се определи лесно не само дали пациентът има добро храносмилане, но също и как е спал през нощта, има ли болки в ставите, простудни заболявания и т.н. По урината може да се прави и подбор на медицинските препарати. Тибетският лекар анализира урината по редица обективни фактори – образуваната пяна, скоростта, с която тя изчезва, звукът, с който се пукат мехурчетата и т.н. На базата на тези критерии опитен лекар може лесно да постави диагноза, без да използва допълнителни изчисления и анализи.
Оценяване на външните симптоми. Както и в класическата медицина, така и в тибетската, много голямо внимание се отделя на външното обследване на пациента. Лекарят внимателно оглежда склерите на очите, езикът, ушите, прави тест на движението на очите и възприемчивостта на слуховите рецептори, оценява състоянието на кожата. Често докторите провеждат диагностично изследване, като натискат и определени точки, с които потвърждават диагнозата. За това използват точките, съответстващи на определено жизнено начало. В случай, че пациентът усеща интензивна болка в тези точки, това означава, че конкретната конституция е в дисбаланс. Важен диагностичен обект е гръбначният стълб на пациента. От него лекарят получава информация за състоянието на органите. В тибетската медицина, всеки прешлен на гръбначния стълб отговаря на определен орган, система или жизнено начало.

Методи на лечение. В тибетската медицина съществуват четири основни подхода към лечението на пациента.
На първо място е лечението с помощта на корекция в храненето и тук съвсем на място идва изказването, че „ние сме това, което ядем”. Ако се храним с много груба и суха храна, в нас започват да преобладават качества, присъщи на жизненото начало вятър. Ако приемаме повече мазна храна, но в същото време и студена, то в нас започва да се натрупва много слуз. В случай, че злоупотребяваме с много люти, горещи и мазни храни, то активираме много жлъчката. По този начин, с помощта на диетата, ние можем да балансираме жизнените начала. Например при пациент с преобладаващ вятър, диетата трябва да е загряваща, продуктите трябва да са меки и сочни. За пациентите с преобладаваща слуз се препоръчва лека диета за по-добро храносмилане. Тези хора трябва да намалят приема на мазна храна и въглехидрати. А за пациенти с преобладаваща жлъчка, диетата трябва да е прохладна, с преобладаване на горчив вкус и намалено съдържание на мазнини.

Вторият подход към лечението на пациента в тибетската медицина е коригирането на начина на живот.Докторът ще даде подробни препоръки за дневния режим, изпълнението на физически упражнения и т.н.

Третият подход е корекцията на състоянието чрез фитопрепарати – билкови пилюли, прахчета и билкови отвари.

И четвъртият подход – изпълняват се специални масажни процедури, нагрявания и кръвопускане.